Gracie Abrams сменя гледната точка

След години, в които превръщаше несподелените думи, трудните раздели и малките пукнатини във връзките в песни, Gracie Abrams сменя гледната точка. В третия си студиен албум Daughter From Hell, тя не търси виновника от другата страна. Погледът е насочен навътре - към собствените грешки, противоречия и онези моменти, в които човек трябва да признае, че понякога именно той е причинил болката.

Новият проект идва след големия пробив на The Secret of Us и световния успех на That’s So True, но не се опитва просто да повтори формулата им. В своите 16 песни Daughter From Hell разширява познатия интимен свят на Abrams - с по-смели вокали, по-широки аранжименти и текстове, в които личните признания постепенно прерастват във въпроси за израстването, славата, семейството и цената на живота, който някога си пожелал. Самата изпълнителка определя записа като любимата музика, която е създавала досега, и като най-точната снимка на човека, който е в момента.

Албумът започва с Hit the Wall - песен за повтарящите се сривове и чувството, че дори постигнатото може да те остави без посока. Сингълът Look at My Life продължава тази линия с неудобния въпрос какво се случва, когато мечтата вече е реалност, но не носи очакваното спокойствие. Това не е отричане на успеха, а честен поглед към неговата обратна страна - умората, самотата и усещането, че външният образ понякога изпреварва човека зад него.

Заглавието Daughter From Hell не е театрален жест, а лично признание. То отвежда към тийнейджърските години на Abrams и към отношенията с майка ѝ - период, за който днес говори с вина, нежност и благодарност. В едноименната песен тя се връща към момичето, което е била, без да го оправдава и без да го превръща в карикатура. Суровите китари и постепенно нарастващото напрежение превръщат парчето в един от най-неочакваните моменти в досегашния ѝ каталог - едновременно извинение, семейна история и опит да разбереш миналото от дистанцията на зрелостта.

Образът на ножа преминава през целия албум - като болка, която реже, остава и понякога се превръща в част от идентичността. В The Knife, Death Wish и други песни драматичната образност не е използвана за ефект, а за да назове емоции, които трудно се побират в обикновен разговор. До тях стоят по-тихи и светли моменти като Good Reason, Mews и Afflictions, последната от които Abrams определя като единствената напълно директна любовна песен в проекта.

В Minibar, написана с близката ѝ приятелка Audrey Hobert, самоиронията за кратко разрежда напрежението. Песента улавя социалната тревожност, хаоса на вечерните излизания и онова особено усещане да се намираш сред хора, но да наблюдаваш себе си сякаш отстрани. Веднага след нея Imaginary Friend сваля музиката до почти гола акустична форма и оставя тишината след празника да каже останалото.

Дългогодишният творчески партньор на Abrams, Aaron Dessner, отново е в центъра на продукцията и създаването на албума. Сред останалите сътрудници са Justin Vernon, Dan Nigro и Marcus Mumford, който участва в What If It’s Right? - песента, която самата Abrams посочва като свой личен фаворит от проекта. Вместо да заличат характерната ѝ близост до слушателя, тези различни гласове разширяват пространството около нея - от деликатен инди фолк и пиано балади до синтезатори, плътни струни и внезапни рок избухвания.

Критиката вече отбелязва именно тази промяна. Rolling Stone определя Daughter From Hell като най-силния албум на Gracie Abrams досега и подчертава по-смелото ѝ експериментиране и осезаемия вокален напредък. Associated Press също вижда в проекта по-мащабна и уверена версия на нейното писане - такава, която запазва уязвимостта, но не остава заключена в шепота.

Daughter From Hell не предлага удобна версия на израстването. Тук няма чисто разделение между наранен и виновен, между щастие и тревожност, между любовта към семейството и раните, които оставяме именно у най-близките. И точно в това е силата му - Gracie Abrams не се опитва да излезе невредима от собствените си песни. Този път тя влиза в тях докрай.